сряда, 8 април 2015 г.

За нестинарството, доброто, злото и още нещо...



Това е продължението на моя отзив за „Вратите”, който започнах ето тук

Във втората част на трилогията „РАЙ”, авторът рисува с думи една по-мрачна и по-контрастна картина – Доброто и Злото оживяват в тази книга като два отделни свята, които сякаш не могат да имат пресечна точка помежду си. Някои казват: „Животът е прекрасен.” И той е такъв, в действителност, но само ако има Любов на света – Любов между хората. А това значи  и мир, разбирателство... Липсва ли Любов – този свят става страшен и непоносим като Ад. 

За това най-вече разказва Радослав в тази своя книга. И разказът му е изключително увлекателен и убедителен. Но не очаквайте „добро” и „зло” да са в обичайните рамки, с които сме свикнали. Във „Вратите” често се появява образа на змията – но тук тя не е символ на злото, греха и изкушението, както е според християнството, а е мъдра и свещена пазителка. Такава е тя за някои древни култури, макар за повечето хора днес да значи единствено:  опасност. В тази книга има и други размествания – на пластове, на граници... И след прочитането й остават някои въпроси в съзнанието... като така всъщност то се разширява – стига човек да си позволи да вярва в невидимия свят и да не отхвърля с лека ръка всичко онова, което не може да разбере докрай и което го плаши. 

Заради тази контрастност между грозно и красиво, добро и зло, човешко и нечовешко, романът–продължение на „Рай” ми напомни за „Властелинът на пръстените” и световете, описани в него... Така различни един от друг, но съществуващи заедно, по едно и също време. И само някои усещат присъствието на всички тези светове... Онези, които имат повече Знание и повече Дух. Повече Мъдрост и Любов. Като елфите например. А други остават слепи.

„Вратите” е и много българска книга, въпреки общочовешките си и общовалидни послания и смисъл. Местата, героите и ритуалите, описани в книгата са само български и много автентични. В тази част от трилогията авторът въвежда някои нови персонажи, като всъщност те ми станаха особено любими, и именно те натъжиха сърцето ми и останаха да „светят” в съзнанието ми и след прочитането на книгата. Имам предвид няколко образа, вградени в сюжет, развиващ се в българското село преди десетки години – нестинарят Константин, един джин на име Божидар (според Корана – джиновете са като хората, но са сътворени от Бог не от глина, а от огън и умеят и знаят повече от човешките същества), както и техните любими – Елена и Албена, и една мъдра жена – баба Кера. Тези образи са пропити с толкова обич и мъдрост, и са така умело пресъздадени от автора, че наистина сякаш оживяват пред очите ни... Трагична е жестокостта на „простите хора” от селата едно време спрямо различните. А всъщност различните са обикновено най-добрите хора на света... Със сърца – като Слънце.
„Къде си, Господи, да видиш тези бесове човешки...” – прошепва тихо едно такова Сърце, преди да предаде Богу своя Дух.

Мислите в тази книга, също като в „Рай”, пулсират. Със свой собствен огнен пулс... Особено авторовите размисли, разпилени между сюжетните линии, както и мислите на самите персонажи в книгата, изписани с различен шрифт (например: „Нещо в живота ми поне е било красиво.”), които също помагат на читателя да „види” отвъд видимото... 

В трилогията има още толкова много... Все значими теми, блестящо разгърнати. Като тази за изкуството, което е с такава енергия, че има силата да лекува и пречиства... Подобно на нестинарството.

...Във „Вратите” има много „проклетисани” неща, ситуации, герои...

„Нека проклятието се превърне в благословия”.

Това е написал накрая авторът на корицата на „РАЙ”.
И в това е като че ли най-силното послание на цялата трилогия, така завладяваща за някои читатели...  

И това наистина е възможно.
Защото другото име на Бога е: Любов

Любовта има силата да превръща проклятията в благословии. Самата тя само може да благославя. 

А част от Бога са Душите ни – Пеперудите.
Още от древни времена пеперудата е символ на Душата - „психея” едновременно означава „душа” и „пеперуда” и символизира още безсмъртието, дълголетието, прераждането.”
Но повече за „Пеперудите” – следващият път. Така се нарича краят на трилогията „РАЙ”, който почитателите й очакват и ще прочетат скоро!... :)


 

Няма коментари:

Публикуване на коментар