Когато създаваш свой дом, имаш много грижи. Първо -
избор на място, документи, средства, преговори с хора (обикновено
непознати)... После - ремонти, бои, настилки, битови уреди, легла,
дивани, столове, маси... Всичко трябва да мине през ума, очите и ръцете
ти...
Накрая - излизаш навън с един ключ в джоба (или връзка ключове в
някои случаи, но все е едно и също) - лек като перце, но знаеш - има
къде да се прибереш, когато ти е нужно. Имаш свое пространство, свой
дом... На едно място в света (при повечето хора). Твоето място. И един
ключ за него, с който да се разхождаш по съседните улички или из света,
спокойно...
Когато създадеш дете, имаш много грижи. И пак всичко минава през ума,
очите и ръцете ти... От няколко клетки израства тяло, все по-голямо... И
го носиш, и му пееш, и го храниш, и го приспиваш, и го къпеш, и го
разхождаш, и му разказваш каквото прецениш, че е добре за света
наоколо... И още, и още... И го успокояваш и носиш, понякога дори когато
е вече трудно за носене това тяло - натежало, пораснало... Ако се
налага - разбира се! Ти си родител, няма как. Накрая... след години...
ако детето е в чужбина или просто живее някъде, дори наблизо, своя
отделен живот вече - носиш една лека като перце снимка в портфейла си...
Не че ще забравиш лицето му - това никога не може да се случи на един
родител (затова се казва именно: да ОТГЛЕДАШ дете), но за да можеш да го
покажеш на друг човек, приятел или непознат, ако се заговорите и го
почувстваш близък и поискаш да споделиш лицето на сърцето на живота
си... Една снимка, лека като перце...
И душата така взима най-важното по някакъв начин от живота си в
тялото... Един ден, когато реши, че е време... След всичките грижи за
тежкото тяло - защото всяка плът е тежка в сравнение с пеперудено-леките
криле на Душата, дори и най-слабото тяло, което има нужда винаги от
храна, вода и въздух, както и от още много неща... След всичките грижи,
тя взима есенцията, опита, най-важните спомени - като пресяти през
златно сито зрънца... и си тръгва. Казват - само 21 грама тежи. Колко е
това... пеперудените криле навярно тежат толкова и затова още в
древността са избрали за символ на душата пеперудата, която безгрижно
лети в топли дни навсякъде като у дома си, дори в гробищните паркове и
поляни... Независима, безгрижна, лека като перо... И ако има избор -
навярно отива там, където пожелае след като се раздели с тялото. За Душата Вселената е поляна с цветя...
