понеделник, 30 март 2015 г.

ЖИВОТЪТ НИ Е ДРЕВНА ЗАГАДКА



Авторът на „РАЙ” – Радослав Гизгинджиев – ни кани на ново пътешествие – към продължението на романа... което обаче е и ретроспекция, защото зад Вратите е нашето минало. Миналото на душите ни. И Радослав широко отваря Вратите... заради всички нас.

Аз наистина мисля, че той е гениален. И че следва дълбок и много истински вътрешен порив на своя Дух, пишейки. Понякога той звучи като древен заклинател. Той има мисия и е посредник между световете. Също като неговия герой Калоян. И като ангелите всъщност – в превод от гръцки „ангел” означава: вестител, посланик... Той е и изключително умел разказвач. Не само на Истории, но и на Истини. На много важни истини... От тях понякога боли, но без Знанието за тях сме като деца, изгубени из лабиринтите на Живота, без да разбираме неговия дълбок смисъл. Авторът не дава рецепта за смисъл. Но ни напомня една прастара истина – отпреди началото на света – „Началото не идва с доброто или злото, защото те са производни на нещо друго. ...Липсата или изобилието на Любов пораждат доброто и злото в този свят. ...И уверявам те, че нищо не може да спре нито любовта, извираща от древните ни души, нито реките, които текат към моретата. Душите ни винаги ще намират път, дори и прекосявайки няколко пъти живота и няколко пъти смъртта.”




Зад Вратите – в Онова, което сме били и което вече е Отвъд – се крият понякога мрачни събития от миналото, но забравата не може да ни спаси от болката. Може само пречистването. А кое пречиства по-добре от Огъня – в буквален и метафоричен смисъл? Затова и Радослав ни кани на един нестинарски танц по страниците, които е написал за всички нас. Думите му парят понякога, защото са истински. Идват от Душата и от Духа. Притежават Знание за онова, което е невидимо за нас, за обичайното ни зрение - скрито зад Вратите... Думи като тези: „Сантиметри деляха дланите им и в тези сантиметри се събираха всички бъдещи животи, в които ще се търсят тези две ръце, за да се достигнат все някога.”

Мрачни и болезнени са историите, които се крият зад „Вратите”, но си струва да бъдат разказани. През Мрака можеш да вървиш и да оцелееш само с една запалена свещ, която да го осветява – свещ, запалена с Любов... Радослав носи такава свещ, докато ни води през историите от трилогията „Рай”. Именно затова можем да го последваме и всичко разказано има дълбок смисъл. И причина.
За да минеш над Бездната е нужна не просто смелост... Нужна е Любов. Тя е, която създава Доброто. Тя е, която ражда Живота. И която го пази...





Още от дете нося една особена тъга в себе си. Сякаш извираща от миналото ми и носена през Времето от Душата ми... Рана. Травма... Именно това е причината да вярвам в миналите животи. В преражданията. Усещам, че са Истина... Същото усеща – или знае – и Радослав. И други като него, като мен, като нас... Може би не много. Но достатъчно, за да бъдат поне малко открехнати Вратите... Важно е да знаем, че има и друго, освен този свят и този живот. Защото и част от нас е Там, не само тук... Отдавна се чудя колко ли сив, скучен и еднообразен им се струва Животът на някои хора – на онези, които не виждат нищо Отвъд... А той е изключително сложен и обагрен във всички цветове, на които се разпада Светлината, щом стигне до очите ни. На страниците на трилогията „Рай” Животът е показан именно такъв, какъвто е в действителност – в широкия спектър от цветове, в цялата гама на Музиката... И такъв - той никога не може да бъде отегчителен, а става ослепително красив, въпреки грозните събития и чувства, които се случват понякога в човешкия живот. Става смислен – ако прогледнем за Законите, които го управляват – Законът на Кармата (причинно-следствените връзки) и най-вече Законът на Любовта... който всъщност е причината да ни има. Животът ни е безкраен низ от взаимосвързани събития и отношения. И е болезнено понякога да имаш зрение и усещане за всички тях. Но като цяло - това е безценен дар. Дар, който Радослав споделя с всички нас. Или поне с онези от нас, които го четем и следваме нишката, свързваща всичките му истории в едно Цяло – голямата История на човешкия род. История, белязана от рани, но и благословена с безсмъртна Любов. Любов, заради която можем да преминем успешно през Мрака, запалили само един смътен спомен в Душата си. Любов, заради която можем да оцелеем дори след като сме видели с очите си Бездната на смъртта, болката и отчаянието. Любов, която ни е родила. И заради която самите ние раждаме. Любов, която ни пази ЖИВИ. И която, в края на краищата, ни прави безсмъртни...

 „Ако дверите на възприятието се прочистят,
Всичко ще ни се яви каквото е – безкрайно.”

Уилям Блейк

„Къде е началото на твоята история? В първия ти кошмар или в първия ти грях? Или в първия ти живот, който си забравил – сред поредицата от животи? Каквото е началото – такъв ще е и краят. От долу нагоре. От горе надолу. Каквото на небето, такова и на земята."

"Хората се делят на три вида. ...Третата група хора са тези, които се втренчват в небето. ...Те долавят, че то е невидимият пулс на света, съзнават неговата многоликост. ...Те просто обичат да гледат небето.”

"Вратите" - Радослав

Нека обърнем взор и ние към причините, създали Живота ни такъв, какъвто е. Да погледаме Небето, за да видим Реката на Живота... Заедно с Радослав. Заедно с Душата си... Нека си припомним.

Няма коментари:

Публикуване на коментар