сряда, 4 февруари 2015 г.

За една нова дума - ДОБРОПАМЕТНОСТ

Неотдавна измислих нова дума - при това чудесен синоним на благодарността - ДОБРОПАМЕТНОСТ.

От личния си опит разбрах, че когато си недоволен, всъщност си неблагодарен - тоест злопаметен... Помниш и даваш преимущество на лошите спомени и опит, изтъкваш ги в себе си като най-значими и това, рано или късно, води до трайна депресия. Петър Дънов също казва на едно място, че трябва да преодоляваме собственото си недоволство и това на другите хора, защото цялото човечество е тръгнало отдавна по този път, "заразено" е с недоволство... (цитирам по памет). Поводи, уви, много.... Стига да ги търсим.

Всъщност благодарността е противоотровата. Когато си благодарен, просто няма как да си депресиран и недоволен в същото време. И "ключето" е именно в това, което избираш да (си с)помниш в този момент - а именно Доброто, което ти е дадено и което си имал и имаш в живота си. Това именно нарекох неотдавна ДОБРОПАМЕТНОСТ. И реших да споделя тази красива нова дума и с вас.

С нея имам предвид не само паметта за изцяло положителни неща, но и за такива, чието значение сме "разчели" като нещо Добро, независимо, че може да са били болезнени за нас в момента на преживяването им. Пример за това е раждането на едно бебе... Животът е пълен с такива примери!
 


Наистина повечето думи имат своите антиподи:
доброжелател - зложелател
добронамерен - злонамерен
доброкачествен - злокачествен
... и така нататък.
Но срещу злопаметен - ? ... нищо не стои.
А не бива така, трябва равновесие... Истината е в него, струва ми се.

...И в този ред на мисли току-що ми хрумна, че няма антипод и на "добродушен"... Значи Душата не може да е зла! Не може да сме "злодушни", тоест зли по душа... Много интересни, а и верни, изводи може да си направи човек с малко размисъл над думите... 

Да бъде Добропаметността! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар