понеделник, 2 февруари 2015 г.

Доброто винаги е велико



Знаете ли... Чувала съм да казват, че добрите думи били "приспивни песни". А аз пазя като скъпоценност всяка добра дума, когато някога някой ми е казвал, за да имам сили, когато са ми нужни. И се старая да казвам само добри думи на хората, защото така смятам, че е добре да постъпвам. Приспивни песни... Та аз съм Майка. Защо не, в такъв случай? Ако изпитвам обич към хората, нима нямам право да им говоря успокояващо, лечебно.. Нима песента е нещо лошо, както и да заспиш, спокоен... Мъчно ми става от такива коментари и ги помня, и затова споделям. Сякаш обидите са по-добри, и само те могат да "събуждат", шамаросвайки... Всеки си избира сам към какво да се придържа в този живот. Аз съм избрала и съм щастлива с избора си.

Не съм съгласна и с мнението, че е велико, ако правейки добро някому, даваш само от нужното ти, а не от излишъка си (което не било никакво добро всъщност, а "четкане на егото", например)... Според мен обаче ВСЯКО ДОБРО Е ВЕЛИКО. Няма значение дали си дал от собствената си "порция" или си споделил с някого, или дарил на някого, това, което ти е в повече. Та нима не е велико да мислиш за нуждаещите се, дори когато си добре и не ти липсва нищо? Защото има и хора, които не се сещат да дарят/споделят, дори да имат много повече, отколкото им е нужно в действителност. Щедростта не се определя от размера на дарението, а от сърдечността, с която го правиш. От чувството в сърцето и мисълта в съзнанието... Само от това.

И пак ще кажа - обичам и се нуждая от ДОБРИТЕ ДУМИ.
И пак:
Няма малко и голямо Добро. 
Всяко Добро е Велико.


Няма коментари:

Публикуване на коментар