Всеки
е чувал тази мисъл-препоръка: „За мъртвите или добро, или нищо.”
Всъщност
така трябва да постъпваме и спрямо мъртвите, и спрямо живите! Защото човек няма
как да израства духовно и житейски, и да напредва успешно по пътя си, докато
говори или пише негативни неща за други хора. Да, напълно човешко е да
изпитваме понякога, към някого, негативна емоция, или да ни минава недобра
мисъл за него или нея през ума. Има хора, които ни обиждат, или дори вредят с
нещо, или пък просто са твърде различни от нас и не са „по наш вкус”,
най-просто казано. Всеки ще разбере какво имам предвид. Защото сме хора, и като
такива имаме личен вкус – личности сме... Или поне сме призвани да бъдем
такива. Дори Бог за някои вярващи е Личност. Какво остава за нас, които имаме минало,
спомени, рани, привързаности и предпочитания...
Но
можем да не споделяме негативната мисъл или емоция, която е предизвикал някой в
нас, по някакъв си повод. Това го можем, със сигурност! Трябва само малко
самодисциплина и воля в тази посока. А въздържанието от злословене върши чудеса
в човешкия живот! Бъдете уверени в това.
Както
едно семенце, което израства и става голямо дърво, много трудно изкоренимо,
когато го поливаме и отглеждаме, така негативните мисли и емоции растат, когато
говорим или пишем за тях, когато им даваме израз пред други хора. И стават
трудно изкореними. И са в нашата градина, не в друга. И дават отровни плодове. И
в това бъдете сигурни.
Най-малкото,
с което можем да навредим някому, говорейки неприятни неща по негов (или неин)
адрес пред другите, е в това, че можем да настроим и тях против този човек. А
това е ненужно. Нека всеки преценява другите хора сам за себе си. Нека даваме
тази свобода на хората.
Нека,
ако говорим нещо за някого, то да е добро. Добрите думи никога не са „в
повече”. Добрите думи, които казваме или изписваме, са безценни и се помнят
дълго. Поне толкова дълго, колкото лошите думи, а понякога и повече време... Цяла
вечност дори! Защото „душите не наследяват зло”. Но добро могат да наследяват.
Иначе нямаше да бъде възможна еволюцията на душата. Но във всеки случай – градината, за която се
грижим и която представлява съзнанието, сърцето, живота ни – в нея растат
красиви цветя и дървета, когато казваме добри думи. И „раждат” добри плодове.
Вие
в каква градина искате да живеете?
(Реторичен
въпрос.)
снимка - интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар