21 грама

Когато създаваш свой дом, имаш много грижи. Първо - избор на място, документи, средства, преговори с хора (обикновено непознати)... После - ремонти, бои, настилки, битови уреди, легла, дивани, столове, маси... Всичко трябва да мине през ума, очите и ръцете ти...

Накрая - излизаш навън с един ключ в джоба (или връзка ключове в някои случаи, но все е едно и също) - лек като перце, но знаеш - има къде да се прибереш, когато ти е нужно. Имаш свое пространство, свой дом... На едно място в света (при повечето хора). Твоето място. И един ключ за него, с който да се разхождаш по съседните улички или из света, спокойно...

Когато създадеш дете, имаш много грижи. И пак всичко минава през ума, очите и ръцете ти... От няколко клетки израства тяло, все по-голямо... И го носиш, и му пееш, и го храниш, и го приспиваш, и го къпеш, и го разхождаш, и му разказваш каквото прецениш, че е добре за света наоколо... И още, и още... И го успокояваш и носиш, понякога дори когато е вече трудно за носене това тяло - натежало, пораснало... Ако се налага - разбира се! Ти си родител, няма как. Накрая... след години... ако детето е в чужбина или просто живее някъде, дори наблизо, своя отделен живот вече - носиш една лека като перце снимка в портфейла си... Не че ще забравиш лицето му - това никога не може да се случи на един родител (затова се казва именно: да ОТГЛЕДАШ дете), но за да можеш да го покажеш на друг човек, приятел или непознат, ако се заговорите и го почувстваш близък и поискаш да споделиш лицето на сърцето на живота си... Една снимка, лека като перце...

 

И душата така взима най-важното по някакъв начин от живота си в тялото... Един ден, когато реши, че е време... След всичките грижи за тежкото тяло - защото всяка плът е тежка в сравнение с пеперудено-леките криле на Душата, дори и най-слабото тяло, което има нужда винаги от храна, вода и въздух, както и от още много неща... След всичките грижи, тя взима есенцията, опита, най-важните спомени - като пресяти през златно сито зрънца... и си тръгва. Казват - само 21 грама тежи. Колко е това... пеперудените криле навярно тежат толкова и затова още в древността са избрали за символ на душата пеперудата, която безгрижно лети в топли дни навсякъде като у дома си, дори в гробищните паркове и поляни... Независима, безгрижна, лека като перо... И ако има избор - навярно отива там, където пожелае след като се раздели с тялото. За Душата Вселената е поляна с цветя...

ЗА "НЕГАТИВНИТЕ" ЧУВСТВА И ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ МИСЛИ

Може би и вие сте от хората, които се чудят понякога дали така нареченото позитивно мислене е изцяло от полза и дали не е изкуствено поставена висока летва за човешката психика? Дали е възможно човек винаги да мисли позитивно и да преживява всичко по положителен начин? Разбира се, че не...

Сега ще споделя с вас до какви изводи по тази тема стигнах, лично за себе си. Мисля, че е невъзможно човек да се движи в посока „само напред и нагоре”. Самият живот е така устроен, че да тупти в определен ритъм, в който се редуват успехи и радости, със загуби и спадове... По същата логика, по която вдишваме и издишваме, получаваме и даваме, и по която дори Вселената се разширява и после свива, и всичко живо се ражда и умира... Зная, че да го кажем е лесно, а да приемем този закон, който управлява Живота – по-трудно. Особено, когато чувстваме самите ние загуба на нещо важно и скъпо за нас, когато изпитваме болка или непримиримост с нещо...

Ето тук стигаме до важна гледна точка към въпроса за позитивното мислене. Ние преживяваме най-различни чувства – положителни и негативни, и нищо не може да отмени това – те са най-нормалното нещо на света, част от реалността, от човешкия живот. Но как възприемаме нещата като цяло – в съзнанието, в ума си, в мислите – ето тук вече можем да положим известни усилия и да изградим себе си така, че да сме положителни личности, които преодоляват тежките моменти и чувства и остават отворени към света и хората, към Доброто в живота. След като човек претърпи някакъв житейски удар, той би могъл да плаче, колкото му душа иска, и след това – пречистен, без излишни (само)обвинения да продължи напред, учейки се пак да живее, вярвайки, че нещо добро навярно предстои след „бурята” и Слънцето ще изгрее отново. Разбира се – понякога е по-трудно, ударите са по-тежки... но не е невъзможно. Докато човек има вяра и воля в себе си да се справя и да живее достойно. Ето в това е силата на положително настроения човек, на онзи, който по принцип вярва в доброто и се стреми към него, на онзи, който умее да продължава напред, въпреки всичко...

И още нещо, което е важно. Положителното мислене помага най-много в ежедневието, когато няма извънредни ситуации и не е нужно да мобилизираме себе си, но все пак реагираме по един или друг начин на всяко нещо в деня ни, неизбежно. Ако по някаква причина (в нашето минало, естествено) сме станали склонни да мислим негативно, да се страхуваме, да се ядосваме „на дребно”, да обвиняваме и да се самообвиняваме излишно, дори за разни подробности от битието ни, които нямат всъщност особено значение – ето тогава е добре и е важно да се научим (отново) да бъдем по-спокойни, ведри и положително настроени – към ситуации, към близките ни, към непознати и дори към себе си. Още повече, че ежедневието представлява по-голямата част от живота ни, в сравнение с изключителните събития, дни и моменти. 

Затова най-вече си струва да обърнем внимание на позитивното мислене, като цяло, без да го абсолютизираме и да се „сковаваме” от него, когато наистина ни се плаче... Без вътрешното напрежение, че не сме го усвоили явно още и че не сме достатъчно добри. Без излишни очаквания и твърде високи „летви”. Всяка крайност е вредна. Това е правилото за „златната среда”. То не е случайно... То важи и за стремежа към положителното в живота. Нелепо е да очакваме винаги да сме щастливи (и доволни от себе си), на всяка цена. Животът е пъстър! Букет от емоции и понякога буря от объркани мисли... Но сред всички тях, и пречистени от сълзите, които не бива да спираме, ако потекат от очите ни, преживели трудни моменти, но и хубави, заради които животът е все пак дар за нас – струва си да развием в себе си едно по-положително отношение към света и мястото ни в него. Най-малкото, за да дадем добър пример на търпение, вяра и оптимизъм, дори в трудни моменти, на децата... Така ще направим по-леко тяхното бъдеще. И своето настояще.

Кристина Митева

ТЕФТЕР ЗА ДОБРИ ИДЕИ

Искам да споделя с вас една хубава идея, която ми хрумна тези дни.

Може би знаете – един от най-сигурните начини човек да се почувства щастлив е като направи нещо добро за някого и направи този някой щастлив... Защото щастието се предава и на даващия от себе си, стига той (или тя) да няма дълбока причина за тъга или скръб...

И така. Представете си, че някой ден ви се струва сив и скучен. Някак неразличим от другите дни, част от монотонен ежедневен ритъм и заради това – потискащ с еднообразието си. Не е нужно някой да ви поднесе хубава изненада, за да стане денят цветен, различен и красив! Разбира се, прекрасно би било... но е малко вероятно. Но можете да го оцветите самите вие! Стига само да се сетите как или да помислите в тази посока... Поднасяйки красива изненада на някого, точно както бихте се зарадвали да поднесат на вас. И Христос ни учи така: „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб.” /цитирам по памет/ Този втори вариант поне е сигурен, защото действието зависи от самите вас. А това е хубаво, нали?

И в тази връзка – добри идеи как да зарадвате някой свой познат, приятел или роднина могат да ви хрумнат по всяко време – също както хрумват на творците идеите за нови творби. Но може да сте уморени, да е вечер и да няма как да осъществите веднага идеята си. Затова – запишете си я! Дори нещо повече – нека не е на хвърчащо листче, което може лесно да изгубите, а след това и да забравите за идеята си. Нека е в специален тефтер, който си нарочите за тази цел – тефтер за добри идеи! Може да го украсите сами или да си го харесате и купите отнякъде... И можете да си записвате в него всички добри идеи, които ви хрумват и с които бихте могли да оцветите някой сив и скучен ден от ежедневието си. 

А сега си представете, че този ден е днес... Отворете красивия тефтер и действайте! Напишете нещо хубаво на някого, пратете цветя на любим човек, подарете нещо на непознат... Вариантите са безброй! А щастието дебне отвсякъде... :) Нужно е само да имаме желание да направим някой друг щастлив и да оставим емоцията да се влее и в нашия ден! 

ПРЕДСТАВЯЙТЕ СИ БЪДЕЩЕТО КРАСИВО...

Веднъж прочетох следните думи на Робин Шарма:  

„Имах кошмари и мечти. Преодолях кошмарите, благодарение на мечтите.“ 

Всъщност може би повечето хора имат страхове и понякога мрачни представи за бъдещето (си). И това е „лекарството“, наистина – мечтите! Светлите мисли... Светлите и радостни представи за предстоящото ни време. Затова е толкова важно човек да има мечти! И да ги поддържа живи в съзнанието си – ден след ден...

Понякога сме потиснати и неспокойни, а друг път – обнадеждени и ведри. И знаете как ни изглежда всичко в първия случай, и как – във втория... Такава е и разликата между кошмарите и мечтите – мрак и светлина са! И в мрака не виждаме нищо, а светлината отваря очите ни... и проглеждаме за всичко около нас. 

Светът и животът ни са пълни с възможности. Особено днес! И вероятно за всеки проблем има решение. Както за всяка болка – билка... Само не трябва да се оставяме отчаянието да вземе връх и да ни победи. Защото, за жалост, то е като подводно течение – коварно е и увлича... А колкото повече време ни „дави“ – толкова повече усилия ще са ни нужни, за да изплуваме отново и да съзрем спасителния бряг, образно казано. Човешко е, разбира се, но е трудно да живеем така. И не само за нас е затруднението, а и за близките ни, уви. 

И затова си струва да дадем път на мечтите в ума и в сърцето си! В живота си... Дори да не успеем да ги сбъднем всичките, то поне в нас ще остане ароматът на моментите, в които живо сме си представяли нещо радостно и красиво... А и шансът някога все пак да се сбъднат, защото им вдъхваме живот чрез мислите си! Докато страховете и мрачните визии за бъдещето оставят горчив вкус и болезнена следа в душата, дори и да не се случат... 

Когато си представяме бъдещето красиво, ние сме радостни – още днес!

А когато си представяме едно мъчително бъдеще, ние сме нещастни – още сега...

Заслужава си да гласуваме доверие на мечтите, нали?

Нека „храним“ с мислите си по-доброто бъдеще!

ВЯРВАЙ В ДОБРОТО У СЕБЕ СИ

Дори и никой друг да не вярва – ти вярвай в Доброто, което носиш в себе си!

Дори и Пътят ти да е осеян с много грешки и дори грехове – вярвай в Доброто у себе си!...

Дори и да не знаеш откъде идва то и накъде ще те отведе, ако го изявиш и последваш – вярвай в Доброто у себе си...

То е там някъде, в Душата ти.

То никога не умира. Вечно е...

Само понякога е дълбоко скрито и забравено...

То чака да му дадеш шанс.

Чака и най-малката възможност да се прояви.

Като сълза, когато се трогнеш от нещо...

Като ръка, която да подадеш на нуждаещ се, който сега е близо до тебе...

Като разкаяние за грешките ти...

Като Дар, който да преобърне Живота ти... Към по-добро...

Като придошла от дъждовете река, събрала толкова много сила в себе си...

Силата да променя... Силата да руши стари брегове и да създава нови.

Силата да преобрази и теб.

Доброто...

Няма нищо по-велико от него. Дори и от най-малкото Добро...

Защото то е Любов.

Защото то е Живот.

Защото е от Душата.

От Бога е...

Защото то е истинско. Много по-истинско от всичко останало...

Като най-красивата музика, която те изважда от ежедневието и ти напомня за Безкрая...

То е, което те връща към Душата ти. 

Доброто е зов.

Чуй го...

Прояви го!

Последвай го...

Имаш тази сила.

Имаш тази възможност.

Дай му шанс...

Сега.

И в бъдеще...

Дори и никой друг да не вярва – ти вярвай в Доброто, което носиш в себе си!

И светът (ти) ще се промени.

Кристина